Ревността може да ви насочи към неразрешени проблеми.
Експерт съветва да разберем причините за ревността / снимка depositphotos.com
Ревността е често срещано изпитание за романтичните отношения, тъй като повечето двойки се сблъскват с нея на определен етап.
Шона Спрингър, доктор по философия, водещ експерт по травми и близки взаимоотношения, пише за това в Psychology Today. Тя посочва, че макар ревността обикновено да се смята за негативна емоция, внимателният анализ може да я превърне в ценен индикатор за нашите емоционални потребности и стил на привързаност.
Опирайки се на фундаменталните прозрения на двойковия терапевт Стивън Стосни, Спрингър разработва подход, който помага да разпознаем ревността и да я превърнем в източник на личностно израстване и по-дълбока връзка.
Разбиране на емоционалния пейзаж
Хората често смятат, че изпитват ревност, защото партньорът им е направил нещо нередно, но всъщност рядко става дума само за поведение. Според Спрингър най-често ревността се дължи на вътрешни страхове – страх от самота, страх от собствената неадекватност или страх от заместване.
Тези страхове се проявяват както открито, така и скрито: раздразнителност, дистанцираност, постоянно желание за утвърждаване или дори контрол над партньора. Хората избягват да заговорят за ревността, за да не покажат уязвимост, а вместо това задават насочващи въпроси, оттеглят се или критикуват приятелите и социалните навици на партньора си. Тези защитни реакции създават още по-голяма дистанция и подкопават доверието в двойката.
Прочетете също:
Идентифициране на източника
Ревността често се корени в минали травми на привързаността – преживявания на изневяра, емоционално насилие или неуважение.
Важно е да помислите какво се опитва да покаже тази емоция за вашите по-дълбоки страхове или незадоволени потребности. Вместо да се фокусирате само върху действията на партньора си, си струва да се обърнете навътре към себе си, за да видите дали имате страх от емоционална замяна или ниско самочувствие.Стратегии за справяне с ревността
Спрингър съветва няколко практически начина за превръщане на ревността във възможност за подобряване на взаимоотношенията:
- Назовете емоцията. Ясно кажете „изпитвам ревност“, без да обвинявате, като признавате, че тя може да е свързана с миналото, а не само с партньора ви.
- Започнете уязвим диалог. Вместо обвинения, изразете чувствата си по начин, който приканва към разбиране: „Притесних се, когато ми разказа за срещата с твоя колега. Можем ли да поговорим за това?“
- Изградете вътрешно доверие. Доверието започва със способността да се доверявате на себе си – да се справяте с дискомфорта, да общувате ефективно и да поддържате собствената си стойност независимо от външната оценка.
- Развивайте самоуважение. Дейностите, които изграждат самоувереност, намаляват заплахата, която чувстваме от другите. Когато човек чувства собствената си стойност, ревността губи силата си.
Така че ревността, макар и неприятна, не е вредна сама по себе си. Тя става проблематична, ако води до реактивно поведение или емоционално затваряне. При наличие на личен интерес и емпатия ревността може да бъде път към по-дълбока интимност и личностно израстване.
По-рано УНИАН публикува списък с фрази, които мъжете се страхуват да кажат на съпругите си.
