Въпреки напредналата си възраст Мария Браняс е била в добро здраве и е водила активен живот, но е имала и късмет с генетиката си.
Учените смятат, че дълголетието на Браниас е повлияно от широк кръг генетични фактори и фактори на околната среда / снимка: pixabay.com
Въпреки че е невъзможно да се избяга от неумолимия поток на времето, но дълголетниците, които имат късмета да доживеят до 110 години, успяват да отложат неизбежното, пише Science Alert .
Благодарение на задълбочена оценка на здравословното състояние на един от най-възрастните хора в света, Мария Браняс, успява да установи, че една от причините, поради които е успяла да доживее до 117 години, е изключително млад геном.
В публикацията се посочва, че някои от нейните редки генетични варианти са свързани с дълголетието, имунната функция и здравето на сърцето и мозъка.
Испанските учени посочват в статията Cell Reports Medicine, че използват тези открития, за да „погледнат по нов начин на биологията на човешкото стареене, да предложат биомаркери на здравословното стареене и потенциални стратегии за увеличаване на дълголетието“.
Отбелязва се, че констатациите се основават на използването на проби от кръв, слюнка, урина и фекалии, които Брейс е дала доброволно преди смъртта си през 2024 г. По това време тя е смятана за най-възрастния човек в света.
Екип от учени от Института за изследване на левкемията „Хосеп Карерас“ в Барселона споделя, че клетките на Брейс „са се чувствали“ или „са се държали“ така, сякаш са много по-млади от хронологичната ѝ възраст. Посочва се, че Браниас е успяла да надхвърли средната продължителност на живота на жените в родната ѝ Каталуния с повече от 30 години.
В публикацията се отбелязва, че въпреки напредналата си възраст Браяс е била в добро общо здравословно състояние. По-специално, сърдечносъдовата ѝ система е била в отлично състояние и е имала ниски нива на възпаление.
Освен това имунната ѝ система и чревният ѝ микробиом са имали стойности, съответстващи на много по-млади възрастови групи. Друга жена на 117 години имала изключително ниски нива на „лошия“ холестерол и триглицеридите и много високи нива на „добрия“ холестерол.
Прочетете също:В публикацията се отбелязва, че тези фактори могат да помогнат за обяснението на нейното отлично здраве и необикновено дълголетие.
Заслужава да се отбележи, че Браниас е водила активен интелектуален, социален и физически живот, но е имала и късмет с генетиката. Възможно е средиземноморската диета, богата на кисело мляко, да е изиграла роля за дългия ѝ живот, но роля играят и широк спектър от генетични фактори и фактори на околната среда.
В публикацията се отбелязва, че учените са забелязали „значителна ерозия“ на теломерите на Брейс – крайните части на хромозомите ѝ. Те защитават нашия генетичен материал и скъсяването им е свързано с повишен риск от смърт.
Според последните изследвания обаче сред най-възрастните хора теломерите всъщност не са полезен биомаркер за стареенето. Възможно е много късите теломери да са дали на Браниас определено предимство. Учените предполагат, че кратката продължителност на живота на клетките на тялото ѝ може да е попречила на раковите клетки да се размножават.
В статията се отбелязва, че проучванията, фокусирани само върху един човек, макар и толкова виден като Браниас, имат ограничена стойност за учените, тъй като са необходими по-големи проучвания, за да се екстраполират резултатите от тях.
Тайните на дълголетието
По-рано УНИАН съобщи, че американката Мери Коронеос, която през юни 2025 г. навърши 100 години, споделя, че според нея физическите упражнения, силните социални връзки и умението да се радва на живота ѝ помагат да живее толкова дълго. Жената е работила като учителка до 70-годишна възраст, но е замествала учител дори на 90-годишна възраст. Според 65-годишната ѝ дъщеря Атина тя би работила и сега, ако имаше възможност. Атина добавя, че е възможно кариерата ѝ на учителка и постоянният състезателен дух да са оказали силно влияние върху здравословното остаряване на майка ѝ.
Писахме също, че изследователи са проучили данни за продължителността на живота от 23 държави с високи доходи и ниска смъртност и са стигнали до заключението, че никой, роден след 1939 г., няма статистически значим шанс да доживее до 100 години. В същото време учените отбелязват: това не означава, че човечеството е достигнало биологичния си предел. Посочва се, че новите пробиви в медицината, като например лечението на рака, могат коренно да променят ситуацията и значително да увеличат шансовете за дълъг живот.
